Съзвездията в северното полукълбо: кои се виждат от България и кога

Международният астрономически съюз признава 88 съзвездия, които заедно покриват цялото небе. Който търси съзвездия в северното полукълбо, обикновено иска да знае нещо по-конкретно: кои от тях се виждат оттук. За България отговорът зависи от едно число, географската ширина. Страната лежи между 41°14′ и 44°12′ северна ширина, от връх Вейката в Източните Родопи до устието на Тимок. От тази ивица 59 съзвездия се виждат изцяло, 14 се показват частично, а 15 никога не изгряват. Три не залязват изобщо.

По-долу обяснявам откъде идват тези числа, кои съзвездия да търсите през всеки сезон и как да намерите първите от тях без телескоп. Накрая има таблица с всичките 88.

Какво е съзвездие и колко са

В ежедневието съзвездие е група звезди, в която хората са видели фигура: ловец, лъв, лира. В астрономията думата означава нещо по-сухо. На първото си общо събрание в Рим през 1922 г. Международният астрономически съюз приема списък от 88 съзвездия, всяко с латинско име и трибуквено съкращение. Границите им начертава белгийският астроном Йожен Делпорт. Съюзът ги одобрява през 1928 г., а през 1930 г. те излизат в отделно издание. Оттогава съзвездието е област от небето с точни граници, прокарани по линиите на небесните координати, и всяка точка на небето принадлежи на точно едно от тях.

Затова се различават съзвездие и астеризъм, тоест разпознаваема фигура от звезди, която не е официално съзвездие. Най-известният пример у нас е Голямата кола. Седемте ѝ звезди са само част от Голяма мечка, която е трета по площ на цялото небе. Летният триъгълник е друг астеризъм: три ярки звезди от три различни съзвездия.

Част от звездите в тях имат и собствени имена, а кой дава имена на звездите е отделна история.

Незалязващите съзвездия над България

Небето се върти около точка, която е съвсем близо до Полярната звезда. Колкото по-на север сте, толкова по-високо стои тази точка и толкова по-голяма част от небето около нея никога не слиза под хоризонта. Правилото е просто: една звезда не залязва, ако деклинацията ѝ, тоест нейната „географска ширина" на небето, е по-голяма от 90° минус географската ширина на мястото.

За България това дава две числа. При устието на Тимок не залязва всичко над +45,8°, а при Вейката границата е +48,8°. Самата Полярна звезда стои цяла нощ почти на едно място, на около 42° над северния хоризонт в Родопите и на около 44° по Дунава.

Съзвездията, които обикалят около полюса, без да залязват, се наричат околополюсни. Ето какво излиза, когато сравним двете числа с официалните граници:

• Малка мечка, Цефей и Жираф не залязват никъде в страната, нито с една своя част.
• Касиопея. Петте ярки звезди, които образуват буквата W, не залязват никъде. Цялата Касиопея остава над хоризонта само северно от около 43,2°: в Плевен, Шумен, Русе и Видин, а Варна е точно на границата. В София и Пловдив най-южният ѝ край се спуска за кратко под хоризонта.
• Дракон не залязва изцяло в София и навсякъде на север от нея. В Пловдив и по-на юг долната му част слиза под хоризонта.
• Голяма мечка залязва отчасти. Голямата кола в нея обаче не залязва никъде в България.

Последното има уговорка. В ноемврийските вечери около 22 ч. Колата е най-ниско над хоризонта и последната звезда на дръжката ѝ стои на около 2,5° над северния хоризонт в София и на по-малко от градус в най-южната част на страната. Математически не залязва. На практика се скрива зад първия хълм.

Зимните вечери

Описанията по сезони са за небето около 21 или 22 ч. местно време в средата на сезона. Небето изпреварва часовника с около два часа на месец: каквото виждате в 22 ч. днес, след месец ще го видите в 20 ч.

Орион

Орион е най-лесният ориентир за начинаещ. Три звезди в права линия, поясът, стоят между две ярки звезди: червеникавата Бетелгейзе горе и синкавобялата Ригел долу. В средата на януари около 21 ч. Орион е високо на югоизток. В средата на ноември около 22 ч. той тъкмо се показва на изток, така че сега е времето да го видите как изгрява.

Голямо куче и Сириус

Продължете линията на пояса надолу и наляво. След около двайсет градуса стигате до Сириус в Голямо куче, най-ярката звезда на нощното небе. От България тя никога не се качва високо: най-много около 30° над южния хоризонт.

Телец, Близнаци и Колар

В обратната посока поясът води към оранжевия Алдебаран в Телец, а малко по-нататък са Плеядите, звезден куп, който се различава с невъоръжено око. В януарските вечери почти над главата свети Капела от Колар. Близнаци са на изток от Орион, с двете ярки звезди Кастор и Полукс една до друга.

Пролетните вечери

Лъв

В средата на април около 22 ч. Лъв е високо на юг. Най-ярката му звезда е Регул, а предната му част прилича на обърнат въпросителен знак.

Воловар и Дева

Тук помага Голямата кола, която през пролетните вечери е високо на север. Продължете дъгата на дръжката ѝ и стигате до Арктур във Воловар. Продължете я още толкова и сте при Спика в Дева. През април Спика е ниско на югоизток, а към средата на май вече е на около 30° над хоризонта.

Летните вечери

Лира, Лебед и Орел

Летният триъгълник е съставен от Вега в Лира, Денеб в Лебед и Алтаир в Орел. В средата на юли около 22 ч. Вега е високо на изток, а през август минава почти през самата точка над главата. Лебед лежи върху Млечния път и под тъмно небе изглежда като кръст, положен по дължината на светлата ивица.

Скорпион и Стрелец ниско на юг

Скорпион е най-южното от съзвездията, които се виждат цели от България, и това личи. Червеникавият Антарес се качва най-много на около 20° над южния хоризонт, а опашката на Скорпиона не се издига повече от около 9° по Дунава и около 12° в Родопите. Ако искате да я видите цялата, трябва Ви открит хоризонт на юг. Стрелец е до него, също ниско, и в неговата посока е центърът на нашата галактика.

Есенните вечери

Пегас и Андромеда

В средата на октомври около 21 ч. Пегас е високо на югоизток. Най-лесната следа е голям квадрат от четири звезди: три от тях са на Пегас, а четвъртата е на Андромеда. От единия ъгъл на квадрата към североизток се простира Андромеда, а в нея е галактиката Андромеда: на 2,5 милиона светлинни години, според НАСА най-далечният обект, който се вижда лесно с невъоръжено око. Лесно, ако небето е наистина тъмно.

Персей

Персей е между Андромеда и Колар. В средата на ноември около 21 ч. е високо на североизток, а най-ярката му звезда, Мирфак, е на повече от 50° над хоризонта.

Какво никога не изгрява над България

Всички съзвездия в северното полукълбо на небето, тоест изцяло на север от небесния екватор, се виждат от България цели. Загубите са само на юг, където важи обратното правило. Една звезда изобщо не изгрява, ако деклинацията ѝ е по-малка от минус 90° плюс географската ширина. За България това значи всичко на юг от −45,8° при Тимок и от −48,8° при Вейката.

Там остават 15 съзвездия: Южен кръст, Кил, Октант, Паун, Тукан, Хамелеон, Муха, Райска птица, Южен триъгълник, Пергел, Мрежичка, Маса, Летяща риба, Водна змия и Златна рибка. Още 14 се показват само със северната си част, ниско на юг, сред тях Кентавър, Вълк, Корабни платна и Кърма.

Най-известната загуба е Канопус в Кил, втората по яркост звезда на нощното небе. Деклинацията му е −52,7° и дори от Вейката той остава на около 4° под хоризонта. Същото важи за Алфа Кентавър, най-ярката звезда на Кентавър: от съзвездието се показва северната част, но тя самата никога не изгрява.

Зодиакалните съзвездия и зодиите

Пътят на Слънцето по небето минава през 13 съзвездия по официалните граници: дванайсетте от зодиака и Змиеносец, който липсва в зодиакалния списък. И тринайсетте се виждат от България, макар Скорпион и Стрелец да остават ниско. Знаците на зодиака са друго нещо: равни отрязъци от по 30°, които отдавна не съвпадат със съзвездията със същите имена. Разликата съм описала подробно, като обяснявам защо знакът и съзвездието Стрелец не съвпадат.

Как да ги намерите без телескоп

Изберете тъмно място. Светлинното замърсяване на града изтрива повечето слаби звезди, а с тях и формата на по-малките съзвездия. Колкото по-далеч сте от светлините, толкова повече звезди ще видите. Нощ без Луна или с тънък сърп също помага.

Дайте на очите време. Очите се нуждаят от около 20 до 30 минути на тъмно, за да се приспособят напълно. Ярката бяла светлина връща процеса назад, защото светлочувствителният пигмент в окото се разгражда веднага щом го огрее светлина. Затова екранът на телефона е лоша идея, а червеното фенерче е добра.

Започнете от Голямата кола. Тя е над хоризонта в цяла България през цялата година. Двете крайни звезди на четириъгълника на Колата сочат към Полярната звезда: продължете линията между тях около пет пъти. Полярната звезда не е особено ярка и не е сред четирийсетте най-ярки звезди на небето. Познава се по това, че почти не помръдва, докато всичко около нея бавно се завърта. Ако продължите линията от края на дръжката на Колата през Полярната звезда, стигате до Касиопея.

Таблица: всички 88 съзвездия

Съзвездие	Латинско име	Вижда ли се от България
Андромеда	Andromeda	изцяло
Близнаци	Gemini	изцяло
Везни	Libra	изцяло
Водна змия	Hydrus	не изгрява
Водолей	Aquarius	изцяло
Воловар	Bootes	изцяло
Вълк	Lupus	частично
Гарван	Corvus	изцяло
Голяма мечка	Ursa Major	изцяло
Голямо куче	Canis Major	изцяло
Гущер	Lacerta	изцяло
Гълъб	Columba	изцяло
Дева	Virgo	изцяло
Делфин	Delphinus	изцяло
Длето	Caelum	частично
Дракон	Draco	изцяло, не залязва северно от 42,4°
Еднорог	Monoceros	изцяло
Еридан	Eridanus	частично
Жерав	Grus	частично
Жертвеник	Ara	частично
Живописец	Pictor	частично
Жираф	Camelopardalis	изцяло, никога не залязва
Жребче	Equuleus	изцяло
Заек	Lepus	изцяло
Златна рибка	Dorado	не изгрява, виж бележката под таблицата
Змиеносец	Ophiuchus	изцяло
Змия	Serpens	изцяло
Индианец	Indus	частично
Касиопея	Cassiopeia	изцяло, не залязва северно от 43,2°
Кентавър	Centaurus	частично
Кил	Carina	не изгрява
Кит	Cetus	изцяло
Козирог	Capricornus	изцяло
Колар	Auriga	изцяло
Компас	Pyxis	изцяло
Корабни платна	Vela	частично
Косите на Вероника	Coma Berenices	изцяло
Кърма	Puppis	частично
Лебед	Cygnus	изцяло
Летяща риба	Volans	не изгрява
Лира	Lyra	изцяло
Ловджийски кучета	Canes Venatici	изцяло
Лъв	Leo	изцяло
Малка лисица	Vulpecula	изцяло
Малка мечка	Ursa Minor	изцяло, никога не залязва
Малко куче	Canis Minor	изцяло
Малък лъв	Leo Minor	изцяло
Маса	Mensa	не изгрява
Микроскоп	Microscopium	изцяло
Мрежичка	Reticulum	не изгрява
Муха	Musca	не изгрява
Овен	Aries	изцяло
Октант	Octans	не изгрява
Орел	Aquila	изцяло
Орион	Orion	изцяло
Паун	Pavo	не изгрява
Пегас	Pegasus	изцяло
Пергел	Circinus	не изгрява
Персей	Perseus	изцяло
Пещ	Fornax	изцяло
Помпа	Antlia	изцяло
Райска птица	Apus	не изгрява
Рак	Cancer	изцяло
Риби	Pisces	изцяло
Рис	Lynx	изцяло
Северна корона	Corona Borealis	изцяло
Секстант	Sextans	изцяло
Скорпион	Scorpius	изцяло, виж бележката под таблицата
Скулптор	Sculptor	изцяло
Стрела	Sagitta	изцяло
Стрелец	Sagittarius	изцяло
Телескоп	Telescopium	частично
Телец (Бик)	Taurus	изцяло
Триъгълник	Triangulum	изцяло
Тукан	Tucana	не изгрява
Феникс	Phoenix	частично
Хамелеон	Chamaeleon	не изгрява
Херкулес	Hercules	изцяло
Хидра	Hydra	изцяло
Цефей	Cepheus	изцяло, никога не залязва
Часовник	Horologium	частично
Чаша	Crater	изцяло
Щит	Scutum	изцяло
Ъгломер	Norma	частично
Южен кръст	Crux	не изгрява
Южен триъгълник	Triangulum Australe	не изгрява
Южна корона	Corona Australis	изцяло
Южна риба	Piscis Austrinus	изцяло

Как е изчислено: от официалните граници на съзвездията, публикувани от Международния астрономически съюз (координати J2000), пренесени към 2026 г., за 41,23° и 44,21° северна ширина, при равен хоризонт и без пречупването на светлината в атмосферата. „Изцяло" значи, че всяка част от съзвездието се издига над хоризонта навсякъде в страната.

Бележка за двата гранични случая. Скорпион се вижда цял от цялата страна с изключение на най-северната ивица при устието на Тимок, където най-южният ъгъл на границата му остава на части от градуса под хоризонта. При Златна рибка е обратното: най-северният ѝ ъгъл стига до хоризонта само в най-южната точка на страната, така че на практика не се вижда.

Съзвездията на една конкретна нощ

Небето над България се сменя през часа и през сезона, затова всяка нощ има свой набор съзвездия. Звездната карта, която правим, показва точно това: небето на конкретна нощ над избрано място, с точката над главата в центъра на кръга и хоризонта по ръба му. Карта от късна януарска вечер в София ще има Орион и Сириус, а карта от юлска нощ ще има Летния триъгълник и Скорпион ниско до ръба. Канопус няма да намерите на нито една от тях, по същата причина, по която не го виждате от балкона.

В студиото може да изберете линии или фигури за съзвездията или да оставите звездите без очертания. Картата се отпечатва в три размера: A4 за 21 €, 30x40 за 22 € и 50x70 за 36 €, а рамката е допълнително 3, 8 или 20 €. Доставяме с Еконт до 48 часа след одобрение на дизайна. Ако Ви интересува откъде идват данните за звездите, писала съм отделно и за това.

Често задавани въпроси

Кои съзвездия се виждат от България?

Изцяло се виждат 59, частично 14, а 15 никога не изгряват. Малка мечка, Цефей и Жираф не залязват никъде в страната, а Касиопея и Дракон не залязват в по-северните части на страната. През зимата вечер се виждат Орион, Телец, Близнаци, Колар и Голямо куче, през пролетта Лъв, Дева и Воловар, през лятото Лира, Лебед и Орел, а през есента Пегас, Андромеда и Персей.

Колко са съзвездията?

Официално са 88. Списъкът е приет от Международния астрономически съюз през 1922 г., а границите между тях са публикувани през 1930 г. Пътят на Слънцето минава през 13 от тях: дванайсетте зодиакални съзвездия и Змиеносец.

Как се намира Полярната звезда?

Най-лесно през Голямата кола. Вземете двете крайни звезди на четириъгълника ѝ и продължете линията между тях около пет пъти. Полярната звезда стои на височина, почти равна на географската ширина на мястото, тоест на около 42 до 44° над северния хоризонт от България. Не е от най-ярките звезди, но е единствената ярка звезда, която почти не се движи през нощта.